Неочаквано с теб се запознахме,
там в оная стая бяхме...
От срам очите си не вдигах
и от притеснение умирах.
После ти замина,
а времето летеше като лавина.

 ...Mина може би година
и в училището си старо ти намина.
Влезе в залата позната
с усмивка като злато.

...И ето сега си вече с мен
и за тебе мисля всеки ден.
Съдбата наша ни събра
като в някаква игра.
Ти си луната нежна,която вечер грее,
ти си тихият ветрец,който вее,
ти си слънцето,което ме буди всяка сутрин
и с нежните лъчи ме гали.
Ти си целият ми ден,
смисълът на всичко си за мен!

Да бъдеш с мен до края аз желая
и за твоите единствени целувки аз мечтая!